Кой ще е новият български патриарх и всичко, което трябва да знаем преди избора!
На 20 юни след 42 тура на прегласуване бяха определени тримата митрополити , които на 30 юни ще се борят за поста на патриарх на Българската православна черква . Сега един от тях ще наследи на поста Неофит, умрял в средата на март. Но да погледнем детайло на цялата обстановка през цялото време.
Кога умря патриарх Неофит?
Още през ноември предходната година, патриарх Неофит бе настанен във Военномедицинска академия в София с белодробно заболяване и влошеното му здраве съществено разтревожи духовниците. На 14 март бе оповестено, че той е умрял от многоорганна непълнота, като в известието за кончината му, Светият синод прикани вярващите да насочат молитва към Бог „ да упокои душата на нашия безценен Патриарх в Божието царство “.
Така той бе нравствен лидер на родната черква едвам 11 години , откакто бе определен на поста на 24 февруари през 2013 година. За съпоставяне, п редшественикът му (Ловчанският митрополит) Максим управляваше Българската черква в продължение на цели 42 години . Патриарх Неофит бе заровен в храма " Св. Неделя " в София, като тялото му бе положено зад гроба на Екзарх Йосиф.
Определяне на тримата финални претенденти
На 20 юни след 42 тура на прегласуване бяха определени тримата митрополити , които на 30 юни ще се борят за поста на патриарх на Българската православна черква . Макар цифрата да звучи впечатляващо, в действителност изборът бе доста по-бърз от последния през 2013 година, когато лиши цели два дни.
Сега, един от тримата претенденти - Григорий Врачански (наместник-председател на Синода) бе излъчен още след първото гласоподаване с 11 гласа , до момента в който другите двама - Даниил Видински и Гавриил Ловчански бяха определени съответно на 32 и 42 тур с по 9 гласа .
Какво знаем за тримата кандидати?
Григорий Врачански
Истинското име на Врачанския митрополит Григорий е Красимир Цветков. Той е роден през 1970 година в Ботевград. Учи в Природоматематическата гимназия в града, преди през 1996 година да се обрече във честност на Църквата. Първоначално е ръкоположен за йеродякон, а година по-късно и за йеромонах. Дипломира се в Богословския факултет на Атинския Университет " Каподистрия ". От 2007 година е протосингел на Софийската митрополия, а от 2011 година - свещеник на Троянски манастир.
От 2014 година става и викарий на Софийския митрополит. На 12 март 2017 година, след осъществяване на канонически избор, е определен за Врачански митрополит с цялостно единогласие. От март месец, след гибелта на Неофит, е определен от Светия синод за наместник-председател, поемайки службата на починалия патриарх до избора на нов. Именно на него бе предоставена и организацията на избора за нов глава на Православната черква.
Гавриил Ловчански
Истинското му име е Цветан Динев. Роден е през 1950 година в София. Учи във Висшия инженерно-строителен институт, като в същото време постоянно посещава Клисурския манастир, в който се сближава с монахиня на име Мария. От 1973 година заживява непрекъснато там, а през 1979 година е ръкоположен за духовник, година по-късно е назначен и за свещеник на манастира. От 1984 до 1986 година специализира в Московската духовна академия. Става лекар на Богословието, а след това и архимандрит.
От 1986 година е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. През 1991 година се завръща у нас и става протосингел на Софийска митрополия и паралелно с това свещеник на манастира " Света Петка ". От 1998 година е викарий на Софийския митрополит, а от 2001 година е определен и за Ловчански митрополит. През 2009 година е определен да оглави Върховния църковен съвет при Светия Синод, две години по-късно и Културно-просветния отдел.
Даниил Видински
Роден е през 1972 година в Смолян под името Атанас Николов. Завършва приблизително обучение в родния си град, а през 1996 година записва Английска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Още на идната година обаче се мести в Богословския факултет. От 1997 година е послушник в Хаджидимовския манастир " Св. Георги ", след две години става духовник и е ръкоположен за йеродякон.
През 2004 година е изпратен на смирение в Роженския манастир " Рождество Богородично ", където е ръкоположен за йеромонах, а две години по-късно става архимандрит. През 2008 година по решение на Светия Синод става свещеник в храма " Св. Александър Невски ". Назначен е за викарий поредно на Неврокопския митрополит Натанаил и митрополита на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф. На 4 февруари 2018 година е определен за Видински митрополит.
Кой е любимец за поста?
Според експертите, с най-големи шансове за поста е 53-годишният Григорий Врачански , който бе определен измежду тримата кандидати още на първия тур с 11 гласа (от общо 14). Реално, нито един от другите двама не събра толкоз, отчитайки, че бяха посочени чак след 30-тия и 40-тия кръг. Голямото му преимущество е точно опитът и това, че дефакто към този момент извършва функционалностите на патриарх като наместник-председател до избора на нов подобен.
Иначе другите двама имат любопитно опълчване - Ловчанският митрополит Гавриил е най-възрастният (74 години), а Видинският митрополит Даниил - най-младият (52 години). Извън това обаче и двамата имат много общи възгледи , като в никакъв случай не са крили проруските си позиции.
Малко след началото на спора сред Русия и Украйна и откакто Москва към този момент бе оповестила България за неприятелска страна, Гавриил взе участие в литургия в Руската черква с външния министър на Московската патриаршия , митрополит Антоний. Даниил пък бе измежду хората, които реагираха извънредно остро след затварянето на Руската черква предходната година , изразявайки явното си оскърбление от решението представителят й, архимандрит Васиан и негови двама духовници, да бъдат изгонени по съмнения в шпионаж.
Кога ще стане ясно кой е новият патриарх?
Окончателното решение кой да оглави Българската православна черква ще бъде взето от Патриаршеския изборен събор на 30 юни , в който общо 145 духовници и миряни ще гласоподават скрито. Тогава в Синодалната палата в София се чака да участва и Вселенският Патриарх Вартоломей, което е показателно за сложността на избора. При всички положения обаче, на 1 юли ще знаем сигурно кой е наследникът на починалия Неофит.
Как протича изборът?
Върховният управителен орган на Българската православна черква е Светият синод , който се състои от Българският патриарх и епархийските митрополити. Църквата има общо 13 епархии (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска и две задгранични -Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно и Средноевропейска епархия).
Изборът му се дефинира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна църква
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит и по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
Кои са българските патриарси през годините:
Ако се доверим на историята в условния именник, то през вековете сме имали 26 водачи на Българската черква. За първи подобен, родната черква смята патриарх Леонтий през 919 година. Преславски патриарси са още Димитрий, Сергий, Григорий и Дамян. След възобновяване на българската страна през 1186 година предстоятел на обновената Българска черква става Василий. До ликвидирането на Българската патриаршия след рухването на Търново под Османска власт са още десетки имена.
Любопитно е, че Българската православна черква е публично възобновена и се посочва Патриаршия в формален документ едвам през 1950 година. Тогава, на 8 май 1953 година за нейн нравствен лидер е определен пловдивският митрополит Кирил. По това време и тя е приета от всички православни църкви. Кирил умира през 1971 година, а след него е определен Ловчанският митрополит Максим, управлявал до 2012 година Последният към този момент патриарх е точно Русенският митрополит Неофит, който умря на 13 март тази година. Кои са всички, които са управлявали през годините, можете да видите.
Кога умря патриарх Неофит?
Още през ноември предходната година, патриарх Неофит бе настанен във Военномедицинска академия в София с белодробно заболяване и влошеното му здраве съществено разтревожи духовниците. На 14 март бе оповестено, че той е умрял от многоорганна непълнота, като в известието за кончината му, Светият синод прикани вярващите да насочат молитва към Бог „ да упокои душата на нашия безценен Патриарх в Божието царство “.
Така той бе нравствен лидер на родната черква едвам 11 години , откакто бе определен на поста на 24 февруари през 2013 година. За съпоставяне, п редшественикът му (Ловчанският митрополит) Максим управляваше Българската черква в продължение на цели 42 години . Патриарх Неофит бе заровен в храма " Св. Неделя " в София, като тялото му бе положено зад гроба на Екзарх Йосиф.
Определяне на тримата финални претенденти
На 20 юни след 42 тура на прегласуване бяха определени тримата митрополити , които на 30 юни ще се борят за поста на патриарх на Българската православна черква . Макар цифрата да звучи впечатляващо, в действителност изборът бе доста по-бърз от последния през 2013 година, когато лиши цели два дни.
Сега, един от тримата претенденти - Григорий Врачански (наместник-председател на Синода) бе излъчен още след първото гласоподаване с 11 гласа , до момента в който другите двама - Даниил Видински и Гавриил Ловчански бяха определени съответно на 32 и 42 тур с по 9 гласа .
Какво знаем за тримата кандидати?
Григорий Врачански
Истинското име на Врачанския митрополит Григорий е Красимир Цветков. Той е роден през 1970 година в Ботевград. Учи в Природоматематическата гимназия в града, преди през 1996 година да се обрече във честност на Църквата. Първоначално е ръкоположен за йеродякон, а година по-късно и за йеромонах. Дипломира се в Богословския факултет на Атинския Университет " Каподистрия ". От 2007 година е протосингел на Софийската митрополия, а от 2011 година - свещеник на Троянски манастир.
От 2014 година става и викарий на Софийския митрополит. На 12 март 2017 година, след осъществяване на канонически избор, е определен за Врачански митрополит с цялостно единогласие. От март месец, след гибелта на Неофит, е определен от Светия синод за наместник-председател, поемайки службата на починалия патриарх до избора на нов. Именно на него бе предоставена и организацията на избора за нов глава на Православната черква.
Гавриил Ловчански
Истинското му име е Цветан Динев. Роден е през 1950 година в София. Учи във Висшия инженерно-строителен институт, като в същото време постоянно посещава Клисурския манастир, в който се сближава с монахиня на име Мария. От 1973 година заживява непрекъснато там, а през 1979 година е ръкоположен за духовник, година по-късно е назначен и за свещеник на манастира. От 1984 до 1986 година специализира в Московската духовна академия. Става лекар на Богословието, а след това и архимандрит.
От 1986 година е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. През 1991 година се завръща у нас и става протосингел на Софийска митрополия и паралелно с това свещеник на манастира " Света Петка ". От 1998 година е викарий на Софийския митрополит, а от 2001 година е определен и за Ловчански митрополит. През 2009 година е определен да оглави Върховния църковен съвет при Светия Синод, две години по-късно и Културно-просветния отдел.
Даниил Видински
Роден е през 1972 година в Смолян под името Атанас Николов. Завършва приблизително обучение в родния си град, а през 1996 година записва Английска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Още на идната година обаче се мести в Богословския факултет. От 1997 година е послушник в Хаджидимовския манастир " Св. Георги ", след две години става духовник и е ръкоположен за йеродякон.
През 2004 година е изпратен на смирение в Роженския манастир " Рождество Богородично ", където е ръкоположен за йеромонах, а две години по-късно става архимандрит. През 2008 година по решение на Светия Синод става свещеник в храма " Св. Александър Невски ". Назначен е за викарий поредно на Неврокопския митрополит Натанаил и митрополита на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф. На 4 февруари 2018 година е определен за Видински митрополит.
Кой е любимец за поста?
Според експертите, с най-големи шансове за поста е 53-годишният Григорий Врачански , който бе определен измежду тримата кандидати още на първия тур с 11 гласа (от общо 14). Реално, нито един от другите двама не събра толкоз, отчитайки, че бяха посочени чак след 30-тия и 40-тия кръг. Голямото му преимущество е точно опитът и това, че дефакто към този момент извършва функционалностите на патриарх като наместник-председател до избора на нов подобен.
Иначе другите двама имат любопитно опълчване - Ловчанският митрополит Гавриил е най-възрастният (74 години), а Видинският митрополит Даниил - най-младият (52 години). Извън това обаче и двамата имат много общи възгледи , като в никакъв случай не са крили проруските си позиции.
Малко след началото на спора сред Русия и Украйна и откакто Москва към този момент бе оповестила България за неприятелска страна, Гавриил взе участие в литургия в Руската черква с външния министър на Московската патриаршия , митрополит Антоний. Даниил пък бе измежду хората, които реагираха извънредно остро след затварянето на Руската черква предходната година , изразявайки явното си оскърбление от решението представителят й, архимандрит Васиан и негови двама духовници, да бъдат изгонени по съмнения в шпионаж.
Кога ще стане ясно кой е новият патриарх?
Окончателното решение кой да оглави Българската православна черква ще бъде взето от Патриаршеския изборен събор на 30 юни , в който общо 145 духовници и миряни ще гласоподават скрито. Тогава в Синодалната палата в София се чака да участва и Вселенският Патриарх Вартоломей, което е показателно за сложността на избора. При всички положения обаче, на 1 юли ще знаем сигурно кой е наследникът на починалия Неофит.
Как протича изборът?
Върховният управителен орган на Българската православна черква е Светият синод , който се състои от Българският патриарх и епархийските митрополити. Църквата има общо 13 епархии (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска и две задгранични -Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно и Средноевропейска епархия).
Изборът му се дефинира от Патриаршески изборен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна църква
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия 10 представители - шестима клирици и четирима миряни
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), определен от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един духовник и една монахиня, избрани от съответния епархийски митрополит и по един представител на междинните духовни учебни заведения, избрани от управленията им.
Кои са българските патриарси през годините:
Ако се доверим на историята в условния именник, то през вековете сме имали 26 водачи на Българската черква. За първи подобен, родната черква смята патриарх Леонтий през 919 година. Преславски патриарси са още Димитрий, Сергий, Григорий и Дамян. След възобновяване на българската страна през 1186 година предстоятел на обновената Българска черква става Василий. До ликвидирането на Българската патриаршия след рухването на Търново под Османска власт са още десетки имена.
Любопитно е, че Българската православна черква е публично възобновена и се посочва Патриаршия в формален документ едвам през 1950 година. Тогава, на 8 май 1953 година за нейн нравствен лидер е определен пловдивският митрополит Кирил. По това време и тя е приета от всички православни църкви. Кирил умира през 1971 година, а след него е определен Ловчанският митрополит Максим, управлявал до 2012 година Последният към този момент патриарх е точно Русенският митрополит Неофит, който умря на 13 март тази година. Кои са всички, които са управлявали през годините, можете да видите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ